Дистанционни векторни протоколи
Дистанционни векторни протоколи. Разделен хоризонт. Порочно обръщане. Броене до безкрайност. Подтискане на премахването
Дистанционни векторни маршрутизиращи протоколи бяха първо използвани в ARPANET, след което намериха широко приложение в Интернет под името RIP (Routing Information Protocol). Дистанционните векторни протоколи определят най-добрият път до местоназначението, като определят разстоянието до това местоназначение. Разстоянието може да се измерва в скокове или в някаква комбинация от метрики, които се изчисляват за да представят стойността на това разстояние. Обменът на информация става чрез изпращане на дейтаграми. Бродкастните съобщения се изпращат периодично, на базата на таймери.
Дистанционните векторни протоколи имат следните характеристики:
- Използват бродкасти
- Базирани са на класова маршрутизация, с изключение на RIPv2 (актуализациите не включват под мрежовата маска)
- Таймери контролират актуализациите
- Винаги се изпраща цялата маршрутна таблица, независимо от промените
- Предразположени са към зацикляне на маршрути
- Използват се най-добре в малки до средни мрежи
- Максималното разстояние дефинира диаметъра на мрежата
- Използват скокове за метрика
Броене до безкрайност (максимален брой скокове)
Дефинирайки в конкретния протокол безкрайност като определено число (например 15 скока при RIP и 255 скока при IGRP), и приемайки, че над тази стойност местоназначението е недосегаемо, проблемът с броенето до безкрайност е решен. Процесът на броене до безкрайност зависи от възприетата конкретна стойност за безкрайност. Обикновено се използват по-малки стойности, за да се намали времето за сходимост и свързаната с него нестабилност на мрежата. Това обаче практически ограничава броя на скоковете, а от там и максималния размер на мрежата. Броенето до безкрайност позволява на маршрутизаторите да се справят с маршрутните зацикляния в интермрежата и да игнорират безкрайно зациклени дейтаграми. Ако в мрежата има зацикляне и маршрутизаторите продължават да си подават един на друг грешни маршрути, броенето до безкрайност им дава възможност да открият тази грешна информация и евентуално да унищожат маршрута до това местоназначение. подтискане на премахването.
При този метод, когато маршрутизатор промени стойността на даден маршрут, той трябва незабавно да изпрати съобщение до всички маршрутизатори
Сходни статии:
- Протоколи за отдалечен достъп и заплахи за компютърните мрежи Отдалеченият клиент и отдалеченият сървър трябва да използват най-малкото един и същ мрежов/транспортен протокол (понякога означаван като LAN протокол), например TCP/IP, IPX/SPX, AppleTalk или NetBEUI. Освен това е необходим и...
- Протоколи ot LAYER 4 на OSI модела, UDP, TCP Транспортният слой е разположен над Интернет слоя в четирислойния модел на ТСР/IP. Най- важните протоколи в този слой са Transmission Control Protokol (TCP) и User Datagram Protokol (UDP). ТСР осигурява...
- Протокол OSPF (Open Shortest Path First) и бази данни Протокол OSPF (Open Shortest Path First). Основни характеристики. OSPF бази данни. Какво е това специализилан маршрутизатор (Designated Router) и за какво служи? Протоколът Open Shortest Path First (OSPF), дефиниран в...
- Отдалечен достъп. Протоколи, използвани за отдалечен достъп В традиционната локална комютърна мрежа (LAN) компютрите се свързват към мрежата по кабел. Но всеки тип кабел има ограничения по отношение на разстоянието, което може да измине сигналът без значително...
- Локална компютърна мрежа l00VG-AnyLAN Локалната компютърна мрежа 100VG-AnyLAN се базира на утвърждаващия се стандарт IEEE 802.12 за предаване на пакети от данни със скорост 100 Mbit/s. Тя обединява характеристиките на локална компютърна мрежа Ethernet...