Информационни технологии & Интернет

от Катедра “Информационни технологии”
ФМИ, СУ “Св. Кл. Охридски”

Същност на платформите с отворен код

Отворен код (Open source), Програмно осигуряване с отворен код (Open source software) – разпространява се с лиценз, позволяващ на потребителя свободно използване, промяна и (задължително) разпространение както на програмното осигуряване, така и на изходните кодове.
Синоним на свободно или безплатно програмно осигуряване (free software).
Отвореният код (ОК) донесе съвременната революция в информационните технологии и комуникациите – Интернет, Web, GNU, Линукс, и много други.
Възникнал през 60-те и 70-те години на миналия век, днес се превърна от софтуерен в социален феномен с огромно значение за бизнеса и обществото.

Отворен код или както е също така известен в транслитерирания вариант от английски оупън сорс (от англ. open source) е концепция (подход) в проектирането, разработката и дистрибуцията на софтуер, позволяваща свободен достъп до софтуерния код (т.нар. сорс код или дори само сорс, от англ. source code).

Някои смятат отворения код само за един от няколко различни възможни подходи към проектирането, докато други го смятат за критично важен и стратегически елемент за бизнес модела си. Преди израза open source да бъде възприет на английски, разработчиците и производителите на софтуер използвали различни фрази, за да опишат концепцията. Терминът open source придобива популярност с разпространението на Интернет, който открива широк достъп до разнообразни продуктови модели, отваря нови комуникационни пътища и стимулира създаването на интерактивни общности.

Принципи

• Универсалност – отвореният характер го прави приложим навсякъде
• Общностна ангажираност – базиран на идеите за свободен обмен на идеи и за съвместна работа
• Общностна значимост – базиран на идеи, значими за обществото, а не за отделния индивид
• Непрекъснато доказване – постоянен групов анализ на резултатите
• Форми
• Отворено съдържание – свободен достъп до всякакъв вид информация
• Отворена култура – свободен достъп до културното наследство
• Отворено правителство – свободен достъп до услуги за гражданите
• Отворено управление – свободен достъп на гражданите до управлението
• Отворена политика – свободен достъп на гражданите до политиката и политиците
• Отворено проектиране – свободен достъп на всички при проектирането на различни артефакти

Разпространение

Най-масово във Франция, Германия, Швейцария – в множество министерства и ведомства
Активно се внедрява в Англия и Испания – в публичната администрация
Богат опит в северно-европейските страни – в публичния сектор
Много силно движение в Бразилия и Латинска Америка
Политика на Европейската Kомисия относно платформите
с отворен код
Ясно деклариран приоритет с оглед interoperability, сигурност, редуциране на разходите, прозрачност, стандарти
Подкрепата на OSS в Европа има ясен социо-политически характер
ЕК финасира изследвания за използването на OSS в програмите IST and IDABC (Interoperable Delivery of European eGovernment Services to public Administrations, Businesses and Citizens) http://europa.eu.int/idabc/en/chapter/470
Call 4: Adoption of Open Source Software
Call 8: Action line targeting explicitly F/OSS
eLearning Portal: http://www.elearningeuropa.info/

Софтуер с отворен код

Отворен код има софтуерът, чийто изходен код е публично достъпен за преглед и редактиране. Много хора използват израза отворен код като синоним на свободен софтуер. Други спорят, че това са различни понятия. Макар отворен код да изглежда тясно свързано понятие със света на програмирането, смисъла му и ползите от него все повече се разпростират. Наглед неразбираемите термини като култура с отворен код или журналистика с отворен код, които някои от последователите на движението налагат и развиват, добиват все повече смисъл. Разбира се налага се промяна на принципите отнасящи се пряко за софтуера, като по-скоро говорим за отворено съдържание, но основната идеология на отворения код е запазена.

Организации, поддържащи и развиващи платформи за е-обучение с отворен код

SIG Open Source Software for E-Learning in Europe (OSSEE) (http://www.ossite.org)
Project JOIN – за подпомагане на Европейски организации за внедряване на платформи за е-обучение с отворен код
Open Source Portfolio Initiative (OSPI) http://www.theospi.org/
OSS Watch http://www.oss-watch.ac.uk/

Системи с отворен код (OpenSource) в образованието

• Операционни системи (Линукс, BSD)
• Офис приложения (Open Office)
• Интернет услуги (ел. поща, Уеб и др. – ThunderBird, FireFox, …)
• Бази от данни (MySQL)
• Управленски информационни системи
• Платформи за е-обучение
• Инструментални средства и среди за обучение

Някои платформи за е-обучение с отворен код:

• .LRN http://www.collaboraid.biz/products/dotlrn
• ATutor http://www.atutor.ca
• Bodington http://bodington.org
• CampusSource http://www.campussource.de/
• Claroline http://www.claroline.net/
• EduZope http://www.eduzope.org/
• ILIAS http://www.ilias.uni-koeln.de/ios/index.html
• Manhattan http://manhattan.sourceforge.net
• Moodle http://www.moodle.org
• OpenUSS http://openuss.sourceforge.net/openuss/index.html
• Spaghetti Learning http://www.spaghettilearning.com
• uPortal http://mis105.mis.udel.edu/ja-sig/uportal/

Силни страни

Одит и прозрачност – всеки може да разгледа всички технически детайли на системата
Отвореност, която води до съревнование
Гъвкавост, управляемост, свобода, собственост
Системите с отворен код имат по-дълъг живот
Прогнозируеми и много по-ниски цени
Собствеността и ангажирането на потребителя води до по-голяма мотивация, което увеличава качеството
Свободният обмен на идеи и съвместният начин на работа увеличават иновативнотта
Преносимост и съвместимост
Стимулират иновативността в образователните технологии
Осигуряват избор и разнообразие от педагогически подходи и практики
Поддържат и осигуряват разнообразие от учебни контексти и възможности
Могат напълно да се пригодят към нуждите на конкретната институция

Слаби страни

Разходи за преход от наличните към нови системи с отворен код
Необходимост от високо квалифицирани специалисти
Липса на достатъчно опит и практика
Слабости с качеството на документацията
и поддръжката

Митове за отворения код

Има нужда от персонал, който да поправя грешките.
Няма нужда от такъв персонал. Практиката на отворения код позволява много лесно поправяне на грешки.
Няма професионална поддръжка.
Днес всеки проект с отворен код включва такава.
Системите с отворен код се създават от тийнейджъри.
Днешните системи с отворен код се създават от високо квалифицирани професионалисти.
Системите с отворен код не са с високо качество.
Днес има много примери за обратното.
По-малко внимание се отделя на сигурността
На практика е точно обратното.
Факти, практики и резултати от използването на платформи за е-обучение с отворен код
Moodle срещу Blackboard – статистическо проучване на университета Хумболдт, САЩ

Обща оценка:

Без предпочитания – 42.9%
Предпочитат Moodle – 35.7%
Предпочитат Blackboard – 21.4%

Опит на ФМИ с платформи за е-обучение с отворен код

Инсталиране и експериментиране с шест OS платформи (e-learning.fmi.uni-sofia.bg)

ATutor
Moodle
Spaghetti Learning
ILIAS
Manhattan
BODINGTON

Сравнителна характеристика на три от платформите:

Moodle, ATutor, ILIAS
Комуникационни средства
Средства за обучаемите
Средства за администриране
Средства за преподавателя, свързани с провеждане на курс
Разработка на обучението / стандарти
Хардуер / Софтуер
Цени / Лицензни политики
Тенденции, прогнози и предизвикателства
Все по-широк обхват на системите с ОК
Основно направление на изследванията – нови архитектури и стандарти
Все по-голямо внимание се отделя на анализ на нуждите и използваемостта
Системите с ОК се превръщат в културен и социален феномен
Основните проблеми са свързани със създаването на общоприемливи бизнес модели и правни практики

Обобщение

1. Системите с отворен код в обучението са реалност и с много предимства
2. Съществува впечатляващо разнообразие от висококачествени платформи за е-обучение
3. Съществува професионална поддръжка за редица платформи за е-обучение с отворен код

Няма сходни статии.