Информационни технологии & Интернет

Протокол OSPF (Open Shortest Path First). Основни характеристики. OSPF бази данни. Какво е това специализилан маршрутизатор (Designated Router) и за какво служи?

Протоколът Open Shortest Path First (OSPF), дефиниран в RFC 2328, е вътрешен протокол, който се използва за предаване на маршрутизираща информация в автономни системи. Протоколът OSPF беше разработен под натиска на Интернет общността за създаване на високо функционален, обществено одобрен вътрешен протокол (IGP) за протоколната фамилия TCP/IP.

OSPF, от друга страна, изпълнява повечето от изискванията за протокол, използван в големи мрежи:

• В OSPF няма ограничение за брой скокове.
• Интелигентното използване на VLSM е много подходящо за използването на съвременни схеми на IP адресиране.
• OSPF използва мултикастни пакети за да съобщи за промяна на състоянието на връзките. Така маршрутизаторите, които не използват OSPF не обработват такива пакети. Съобщенията се изпращат само при промяна на маршрути, а не периодично. Това осигурява по-добро използване на честотната лента.
• Open Shortest Path First има по-добра сходимост в сравнение с Routing Information Protocol (RIP). Това е така, защото информацията за промяна на маршрут се разпространява веднага, а не периодично.
• OSPF създава по-добри условия за балансиране на натоварването.
• OSPF позволява логическо дефиниране на мрежи, където маршрутизаторите могат да бъдат разделени на области. Това ограничава разпространението на информацията за промяна на маршрути само до определената област, а не в цялата мрежа. Така е създаден на механизъм за обобщаване на маршрути и не разпространение на информация за пропадане на отделни мрежи, когато това не е необходимо.
• OSPF позволява автентикация с различни методи и използване на пароли.
• OSPF позволява разпространяването на информация за външни пътища, която информация е инжектирана в автономната система от външни протоколи (EGP), например от BGP.
• Open Shortest Path First използва алгоритъм за състоянието на връзките, за да изчисли и изгради най-късия път към дадено местоназначение. Алгоритъмът сам по себе си е доста сложен.

Всички OSPF маршрутизатори поддържат и създават три отделни бази данни:

База данни за съседство (таблица на съседите) – За да може OSPF маршрутизатор да научава за маршрутизатори и да извършва обмен с тях, той първо формира съседство с неговите директно свързани съседи в локалния сегмент. Всички съседи трябва да знаят един за друг и да имат теоретично формирана съседска релационна връзка. Това е много опростено представяне на процеса, защото в него се приема, че всички изисквани параметри в Hello пакета съвпадат и че съседите са съгласни с тях. Ако това не е така, съседите няма да формират съседство. Hello пакетът и други типове пакети ще разгледаме по-късно.

База данни за състоянието на връзките (карта на топологията) – Когато OSPF маршрутизаторите знаят с кои маршрутизатори да обменят информация, те могат да построят състоянието на връзките, което представлява пълна карта на топологията на интермрежата в OSPF областта, за да идентифицират всяка мрежа и подмрежа и пътя до всяка от тях. От тази база данни всеки маршрутизатор създава дървовидна структура, идентифицирайки себе си като корен, свързан към всяко местоназначение по най-късия път.

База данни за препращане (маршрутна таблица) – Базата данни за препращане или маршрутната таблица, използва базата данни за състоянието на връзките, за да формира своя база данни. Когато всеки маршрутизатор има пълна карта на топологията, той може да изпълнява SPF алгоритъма, за да определи най-добрия маршрут до всяко познато местоназначение. След това той записва тези маршрути в неговата локална маршрутна таблица, за да може да препраща данни.

Designated Router (специализиран маршрутизатор)

Полето за специализиран маршрутизатор съдържа IP адрес на DR маршрутизатор, ако е научен от този маршрутизатор. Ако маршрутизаторът не знае IP адреса на DR, тази стойност е 0.0.0.0. Полето за резервен специализиран маршрутизатор (Backup Designated Router) съдържа IP адреса на BDR маршрутизатора, ако е известен или научен от този маршрутизатор. Ако маршрутизаторът не знае IP адреса на BDR, тази стойност се появява като 0.0.0.0.

Сходни статии:

1. Интернет протокол. Time-to-Live, Tos функции Битовете за тип на услугата (Type of Service –ToS), които са общо 8, могат да влияят върху пътя, по който преминават дейтаграмите, докато маршрутизаторите ги препращат от източника до местоназначението....
2. Архитектура на База Данни. Етапи на проектиране. Модели бази данни Понятие за архитектура на База Данни Архитектурата на База Данни включва 3 нива Информационни връзки. Модели на данни. При проектирането на база данни се преминава през няколко етапа. Най напред...
3. Разпределени бази данни. Предимства и недостатъци на работата с база данни Осигурява икономия при използването на персоналните компютри, намалява грешките от централизацията на данните и нараства отговорностите към мениджърските нужди. Данните могат да бъдат разделени на части и базирани на регионален,...
4. TCP и BGP Интернет протокол, действие на протокола Когато се разрешав BGP на даден шлюз, му се задава номер на автономна система в зависимост от автономната система, към която принадлежи. В допълнение се конфигурира BGP говорител с адресите...
5. Протокол на подслоя MAC за достъп до съобщителната среда Въпреки че по идея методът на достъп до средата на КМ FDDI си прилича с МДУМ на локалните компютърни мрежи Token Ring (IEEE 802.5/ISO8802.5), съществува определена разлика в стандарта на...