Информационни технологии & Интернет

Динамични обновявания

DHCP – (Dynamic Host Configuration Protocol) – Протокол за динамично конфигуриране на хостове – комуникационен протокол чрез който компютър, тип компютърно устройство, машрутизатор или всякакъв друг вид устройство използващо IP адрес могат да заявят за Интернет адрес от сървър, който от своя страна притежава определено пространство от IP адреси за раздаване. Чрез този протокол клиентите, изискващи Интернет адреси се сдобиват с следните параметри; default gateway , subnet mask и IP адрес на DNS сървър. DHCP сървърът се грижи за уникалността на IP адресите – т.е. в подмрежата не може да съществуват два еднакви IP адреса по едно и също време, въпреки че един и същ адрес може да бъде раздаван на различни хостове в зависимост от времете на заявката за получаването му. На практика при подходяща конфигурация клиентите могат да правят заявки за всякакъв тип конфигурационни параметри от сървъра.
Динамичните обновявания са нов стандарт, описан в RFC2136, позволяващи динамично обновяване на зоновите файлове на отговорния за зоната главен сървър.
Като първоначална реализация, DNS е била проектирана за поддържа само статични обновявания на ресурсните записи. Всяка промяна е трябвало да бъде извършвана от мрежовите администратори. При динамичните обновявания, главният DNS сървър се конфигурира да поддържа обновявания, инициирани от други хостове, използващи този метод. Като пример, това могат да бъдат обновявания за регистриране на A и PTR ресурсни записи от работни станции или от DHCP сървър.

Система за електронна поща. Протоколи SMTP и POP3.

Електронната поща е стартирала като обикновена услуга, копираща съдържанието на файл от една машина на друга и добавяща го в т.н. пощенска кутия (mailbox) на получателя.  Основните компоненти на участващи в процеса на създаване и доставяне на електронната поща са :
Потребителският агент, Пощенският транспортен агент, Агентът за доставяне на пощата. Процесът преминава през следните стъпки:
Създаване на електронната поща, Изпращане на съобщението, Маршрутизиране на съобщението, Разпределяне на съобщенията, Прочитане на съобщението.
SMTP (Simple Mail Transport Protocol) – основният протокол за електронна поща в съвременния Интернет, базиран на TCP/IP протоколния стек. Протоколът SMTP позволява клиентите да доставят електронната поща до съответните пощенски сървъри. От своя страна, сървърите използват също SMTP за да препратят съобщенията между други пощенски сървъри до окончателното доставяне на писмото в пощенската кутия на получателя. Стартиране на SMTP сесия се извършва винаги от страна на MUA, докато транспортният агент очаква получаването на SMTP съобщения на порт 25.
Управлението на обмена между SMTP сървър и клиент е реализирано посредством диалог между тях. За целта се използват команди под формата на текст, като някои команди изискват и съответен аргумент. Отговорът на дадена команда се генерира под формата на три цифрен код. Следва описанието и примери на основните команди:
Допълнителни възможности на протокола SMTP са въведени с неговото разширение ESMTP (Extended Simple Mail Transport Protocol, RFC1869). Тези възможности позволяват транспортирането на 8-битови ASCII символи, поддържането на MIME, индикация за максималната големина на съобщението и др.
Получаването на електронната поща от клиентите се извършва на базата на протоколите POP3 и IMAP4.
Този протокол (RFC1939) се използва от повечето пощенски клиенти в Интернет за получаването на електронната поща от пощенските кутии на потребителя. Като повечето Интернет протоколи и той е текстово базиран – командите за обмен, които се изпращат към пощенския сървър са в текстов вид. Отговорите от страна на сървъра съдържат обозначение за успешно изпълнение на командата (+OK) или за грешка (-ERR). Клиентите се свързват към пощенските сървъри по порт 110.

Система за електронна поща sendmail. Конфигурация, файлове. Защита от спам.

Разработването на sendmail е било продиктувано от необходимостта да се елиминират някои от проблемите, свързани с различните програми за доставяне на електронната поща. Тази транспортна програма получава писмото от потребителския MUA агент, интерпретира пощенския адрес, трансформира адреса в подходяща форма за конкретната програма за доставяне и маршрутизира съобщението към съответната програма за доставка. Sendmail скрива от потребителя всичките тези подробности.
Освен за маршрутизиране на писмата между потребителските и програмите за доставяне на пощата, sendmail предоставя и допълнителни функции: – Получаване и изпращане на Интернет поща (по SMTP);
- Използване на псевдоними (aliases) и пощенски списъци (mail lists).
Конфигурирането на програмата се извършва на базата на специален конфигурационен файл /etc/mail/sendmail.cf, който има три основни функции:
- Дефиниране на глобалните променливи на sendmail чрез макро дефиниции;
- Преобразуване на адресите в подходящ за приемащата програма формат чрез определени правила за презапис;
- Свързване на адреси към съответни инструкции, необходими за доставянето на електронната поща.
За изпълнението на всичките тези функции са необходими множество команди. За по-сложни среди е необходимо ръчното конфигуриране
Макро процесорната програма m4 генерира конфигурационния файл sendmail.cf  на базата на дефинирани от администратора макроси, записани в специален макро файл – sendmail.mc. Процесът на конфигуриране се свежда до създаването на този файл с подходящите макроси, описващи желаната конфигурация на sendmail. Програмата m4 разширява зададените макроси до сложния синтаксис на sendmail.
Макросите са изрази, състоящи се от наименование на макроса (с главни букви) и определени параметри, задавани в скоби след името, които се използват при неговото разширяване.
Елементи на конфигурационния файл sendmail.mc
Някои от елементите в този конфигурационен файл не са задължителни, други могат да бъдат пропуснати, като в този случай се взема под внимание тяхната стойност по подразбиране. Последователността на дефинициите е следната:

1. VERSIONID
2. OSTYPE
3. DOMAIN
4. FEATURE
5. Локални макро дефиниции
6. MAILER
7. LOCAL_ множество от правила

Ограничаване на нежелана комерсиална поща (SPAM)

Sendmail притежава възможност за контрол на нежеланата поща. Един от начините е използването на т.н. Списък с черни дупки в реално време (Realtime Blackhole Lisst). Известни източници на електронна поща и уеб хостинг са изброени в списъци в бази данни, към които може да се отправи за¬питване през Интернет. Те са въведени от потребители, които са получили нежелана рекламна поща. Ако се разреши тази възможност на sendmail, тя ще тества изходния адрес на всяко входящо пощенско съобщение спрямо такъв списък в реално време, за да определи дали да приеме съобщението. Ако се използва голям сайт с много потребители, тази възможност може да спести значително количество дисково пространство.
Известни са множество DNS-базирани списъци, най-използваният от които е Realtime Blackhole List, поддържан от проекта MAPS (http://mail.abuse.org). За използването на тази база от данни е необходимо конфигурирането с макроса FEATURE(‘dnsbl’). Това настройва sendmail да използва по подразбиране списъка от blackholes.mail.abuse.org . Друг източник на spam информация може да бъде зададен като параметър към същия макрос, например, FEATURE(‘dnsbl’, ‘dnsbl.isoc.bg’).

Сходни статии:

1. TCP и BGP Интернет протокол, действие на протокола Когато се разрешав BGP на даден шлюз, му се задава номер на автономна система в зависимост от автономната система, към която принадлежи. В допълнение се конфигурира BGP говорител с адресите...
2. Настройка на DNS и WINS Server. Конфигуриране на основен DNS сървър Преобразуване на имена Хората обикновено дават на своите компютри лесно запомнящи се имена. Лесно запомнящите се имена улесняват свързването към ресурси с помощта на командата net use или Windows XP...
3. Тестване работата на РОР3 сървъри Post Office Protocol e протокол за извличане на получена електронна поща от e-mail сървър върху клиентски компютър. Текущата версия на протокола е 3 и затова често той се обозначава със...
4. Протокол OSPF (Open Shortest Path First) и бази данни Протокол OSPF (Open Shortest Path First). Основни характеристики. OSPF бази данни. Какво е това специализилан маршрутизатор (Designated Router) и за какво служи? Протоколът Open Shortest Path First (OSPF), дефиниран в...
5. VPN (Virtual Private Network) Това е виртуална частна мрежа, която е  достъпна само за ограничен брой потребители. Има две големи групи VPN технологии така наречените Carrier и Enterprise типове. Разликата между тях е следната:...