Информационни технологии & Интернет

автор: Гергана Андонова Иванова
специалност: Компютърни интегрирани системи за управление

Система – множество от елементи, намиращи се в определени отношения и връзки помежду си и образуващи едно цяло.

Днес понятието „система” е основно философско – методическо и научно понятие при изследване на природните и обществени явления.
Класификация на системите – извършва се на базата на различни, съществени за тях, признаци, поради което е твърде многообразна:

• реални и абстрактни
• статични и динамични
• детерминирани и недетерминирани
• веществено – енергетични и информационни
• обществени, икономически, технически, биологични, неорганични и т.н.

Ще разгледаме някои от тези класове системи за управление, които водят до сложни „ергатични” системи

1.    „Реалните” системи се отнасят до обекти, явления и процеси в материалния свят. По отношението си към заобикалящата ги среда,  реалните информационни системи се делят на два класа: отворени и относително затворени.
1.1    „Отворени”  реални системи са тези които имат така наречените крайни елементи, част от които имат само вход, а друга част – само изход. Това предполага наличие на задължителна връзка с околната среда.
1.2    „Относително затворени”  реални системи са тези, в които всички крайни елементи имат поне един вход и един изход. Това е признак за относителна затвореност.
2.    „Динамични”  реални информационни системи са тези, в които единствено съществуват процеси на управление. Те от своя страна се делят на два класа:
2.1    веществено – енергетични (ВЕС)
2.2    информационни (ИС)

Информационен поток

Поток от енергия и материални ресурси

ВЕС – преобразуват (преработват) основната енергия и вещество, такъв е и техния изход;
ИС – преобразуват (обработват) основната информация, такъв е и техния изход.
Системата поражда много други понятия : подсистема, структура, елементи, цел и т.н.
Структура на системата – {s} – относително устойчивото вътрешно пространствено подреждане на връзките между елементите на системата определящи нейното функционално предназначение. Това поражда свойството на системата да може да се разчленява (декомпозира) .
Подсистема –представлява една от крайния брой съставни части на които може да се декомпозира структура за дадено ниво на разглеждане на тази система. Всяка една подсистема може да бъде декомпозирана на нови подсистеми, което поражда усещане за сложност.
Елемент –съставна част на системата, която не подлежи на понататъшно  декомпозиране съгласно приетото ниво на декомпозиция(разглеждане) на тази система. Елементите се характеризират със собствени стойности. При функциониране на системата тези стойности могат да се променят. Редицата от конкретни стойности, а последната се разглежда като съвкупност от взаимосвързани променливи. Променливите описват и състоянието на системата. То може да се изменя и чрез промяна на връзките в системата.
Околна среда –съвкупността от всички обекти съществуващи извън системата с които тя комуникира и които от своя страна влияят по определен начин. Комуникацията се извършва чрез полюсите на системата които се наричат вход и изход.
Целта на функциониране на системата е желаното априори състояние на системата в името на което тя функционира. Математическото описание на системата се нарича целева функция или критерий на ефективност.
Функционирането на системата е насочено към постигане на целта. То определя нейната динамика, а структурата определя статиката и.
При изграждане на модел на системата функцията и се изразява чрез закона на функциониране. Под закон за функциониране (ЗФС) се разбира операторът на преобразуване на входовете на системата в нейни изходи.

Когато интерес представлява точния алгоритъм, ние опознаваме алгоритъма на функциониране на системата.

Интересуваме се по какъв път ще се постигне крайната цел. Изборът на алгоритъм се нарича акт на решение. Той се осъществява от управляващата част на системата.
Външните връзки с околната среда винаги са по- слаби от вътрешните връзки, които съществуват между нейните елементи.
Важно свойство на системата е нейната цялост. Свойствата на системата не могат да се разглеждат като механична сума от свойствата на всички нейни отделни елементи. Свойствата на елементите не произтичат от свойствата на системата като цяло. Цялостност на системата се нарича нейната интегрална характеристика, получена като резултат от свързване на нейните елементи и установяване на определени отношения между тях.

Сходни статии:

1. Технологични методи и процеси на комплектоване и сглобяване на изделието Производството на сглобени изделия е втората заключителна фаза в общия процес на изработване на готовите изделия. Заедно с производството на заготовки и детайли тя влияе върху качеството на продукцията и...
2. Информационни системи за управление СИСТЕМА ЗА ОБРАБОТКА НА ТРАНЗАКЦИИ Предназначение – за обработка на първични данни на изпълнителско ниво. Използват се за решаване на добре структурирани (формализирани) задачи, за които са известни изходните данни...
3. Системи за управление на база данни (СУБД) Основни функции на СУБД (DBMS) - създаване на база данни, актуализация, коригиране, достъп, търсене, изискване, сортиране. СУБД представя данните чрез т.нар. модел на данните. Моделът представлява логическо свързване на данните,...
4. Web базирани системи за управление на мрежи Голямото разнообразие мрежови устройства (защитни стени, маршрутизатори, комутатори, модеми, сървъри и т.н.) налага съществуването на една друга група от продукти притежаващи възможности за наблюдение, контрол и управление на мрежи и...
5. Информационни системи Понятието система представлява съвкупност от елементи, работещи заедно в определена среда за постигане на дадена цел . Информационната система е система, чрез която данните и информацията се обработват и предават...