Информационни технологии & Интернет

ASCII е съкращение на American Standard Code for Information Interchange (Американски седемелементен стандартен код за обмен на информация). Той е символно множество и символно кодиране базирано на латинската азбука. ASCII кодовете представляват  текст в компютрите и други комуникационни и управляващи устройства работещи с текст.

ASCII определя еднозначно съответствие между двоичните кодове и писмените знаци (глифи), правейки възможно обмяната на текстова информация между отделни цифрови устройства, както и нейното съхраняване в тези устройства. Важно е да се отбележи, че ASCII определя съответствие между кода и семантичната стойност на глифа, а не неговата конкретна реализация. Компютърните шрифтове са тези които определят реализациите на глифите.

Принципи за създаване на ASCII кода.

При създаване на нов стандартен международен код се оказва, че освен главните букви в съществуващия стандартен код е желателно да се включат в таблицата на новия код и малките букви, осигуряващи качествено оформяне на печатните документи. Определя се и минималното количество диакритични знаци. В таблицата на кода се предвиждат и резервни позиции, определени за национални нужди. Добавят се и специални математически и други символи на основата, на които е езикът КОБОЛ (използван широко в изчислителните машини до края на 80-те години за решаването на икономически задачи и за обработка на текстова информация). Определена е необходимостта от задаване на отделни кодови комбинации за всички основни функционални символи (команди). При тези условия се получава кодово множество съдържащо около 128 символа. Това позволява за страните с латинска писменост да се построи седемелементен едно регистров код.

Първият проект на новия код е разработен от американската компания AT&T.

Пълното кодово множество съдържа 64 печатни символа. Това са: главни латински букви и десетични цифри, препинателни знаци, математически и специални символи. Добавени са въпросителна, удивителна, апостроф, знак за процент, стрелка нагоре, стрелка вляво, квадратни скоби, символът „не е равно”, наклонена черта и @.

Символите в кодовата таблица са разпределени съгласно изискванията за сортиране и разпределяне на информацията. Буквите от А до Z са разположени така, че двойното значение на комбинацията при преминаване от буква към буква и от началото до края на таблицата се увеличава с една единица. Цифрите от 0 до 9 са разположени в таблицата преди буквите така, че четирите младши разряда в седемелементните комбинации образуват четири разрядни комбинации на техния истински двоичен код. Символът „Space” (Интервал) има по-малък двоичен еквивалент от всички цифри и букви. Препинателните знаци също са преди буквите и цифрите.

Взети са в предвид и интересите на европейските страни. Предвидено е двете позиции след цифрите да се заемат от малко употребяваните знаци „Стрелка нагоре” и „Стрелка наляво”, за да могат да се заменят със знаците 10 и 11. По същия начин петте символа, следващи в таблицата след буквата Z: /, \, [, ] и № при необходимост могат да се премахнат, за да се разшири латиницата.

Предвидено е включването в кода на редица функционални символи – нови и съществуващи в код МТК-2, които са разположени в началото на таблицата. Изключение прави комбинацията „Delete”, разположена на последно място. Последните две колони и някои позиции в другите колони са оставени свободни в първоначалния вариант на кода. По-късно се правят някои изменения и уточнения и кодът приема окончателен вид.

Увеличеното количество на символите не се събира на три редна клавиатура и заедно с проекта на кода се разработват телеграфни апарати и други крайни устройства с четири редна клавиатура.
Новият код е утвърден и приет за употреба в САЩ под името ASCII код. В процеса на експлоатация се правят редица усъвършенствания, изменения и допълнения на кода.

Съдържание на кодовата таблица и значение на комбинациите и.

Функционалните символи на кода имат следните значения:

• NULL – All zeros – Няма работа
• SOM – Start of message – Начало на съобщението
• EOA – End of Address –  Край на адреса
• EOM – End of message – Край на съобщението
• EOT – End of Transmission – Край на предаването
• WRU – Who are you – Кой е там
• RU – Are you – Вие ли сте
• BELL – Bell or attention signal – Звънец или друг сигнал
• FE0 – Управление на печатането
• HT/SK – Horizontal Tabulator – Хоризонтална табулация. В тази позиция е разположен и символът „Скок”
• LF – Line feed – Преминаване на нов ред
• VT – Vertical Tabulation – Вертикална табулация
• FF – Form feed – Смяна на формата
• CR – Carriage Return – Връщане на печатащата карета
• SO – Shift out – Втори регистър
• SI – Shift in – Първи регистър
• DC0, DLE – Излизане от кода при пренасяне на данни; символ изменящ значението на ограничено количество кодови комбинации, следващи след него
• DC1 – DC3 – Device control 1 – 3 – Три функционални символа за управление на терминални устройства
• DC4 – Stop – Символ, използван за спиране или изключване на допълнителни устройства
• ERR – Error – Грешка
• SINC – Synchronous Idle – Синхронизация
• LEM – Logical end of message – Логически край на носителя на съобщението
• S0 – S7 –Separator – Осем функционални символа за разделяне на информацията
• Space – Интервал
• ACK – Acknowledge – Край на съобщението
• ESK – Escape – Излизане от кода. Символ, използван за разширяване на стандартната кодова таблица
• DEL – Delete – Изтриване. Символ, изключващ неверните или ненужни символи от съобщението или носителя.

Функционалните символи на кода имат следните значения:

• NUL – All zeros – Няма работа
• SOH – Start of heading – Начало на заглавието
• STX – Start of text – Начало на текста
• ETX – End of text – Край на текста
• EOT – End of transmission – Край на предаването
• ENQ – Enquiry – Кой е там
• ACK – Acknowledgement – Потвърждение
• BEL – Bell or attention signal – Звънец
• BS – Backspace – Обратна стъпка, връщане на печатащата карета на една стъпка на същия ред
• HT – Horizontal tabulation – Хоризонтална табулация
• LF – Line feed – Смяна на реда
• VT – Vertical tabulation – Вертикална табулация
• FF – Form feed – Смяна на формата
• CR – Carriage return – Връщане на печатащата карета
• SO – Shift out – Втори регистър
• SI – Shift in – Първи регистър

Изискването за подреждане на кодовото множество не позволява да се осигури
съвместимост с код МТК-2. Затова подреждането на символите в таблицата става по логически съображения. Близките по значение символи заемат по възможност съседни позиции. Всички печатани символи са разположени в четири съседни колони. За тях могат да се избират първите или последните четири колони. Началните колони не могат да се избират, защото първата позиция в таблицата (0000000) вече е заета за означаване на отсъствието на предаване. В последната колона също има позиция, традиционно използвана за символа „Изтриване” (1111111). Поради тези съображения за разполагане на графичните символи са избрани средните четири колони на таблицата.

За да се осигури работата по съобщителен канал в шест елементния код трябва да се включи минимално количество функционални символи за управление на предаването и печатането. Например, малко използваните символи като апостроф и звездичка могат да се заменят със символите „Връщане на каретата”,  „Преминаване на нов ред” и т.н. Получаването на четири елементно множество, необходимо за работа на счетоводни машини, калкулатори и др. става чрез премахване на трите старши разряда. В него могат да влязат комбинациите от позиции 43 – 58. При необходимост три символа от третата колона могат да се заемат с обозначенията на координатните оси x, y и z.

Като се вземат в предвид особеностите на съобщителните апаратури първичният код ASCII има следните недостатъци:

• Кодът е несъвместим със съществуващия стандартен международен телеграфен код № 2;
• Появява се необходимост от широка подготовка на операторите;
• Голямата таблица на кода е неудобна за запомняне;
• Увеличаването на дължината на кода налага необходимостта от увеличаване на скоростта на модулацията;
• Увеличава се разхода на носители на информация и стават по-строги изискванията към тях;
• В кода има символи за предаване на минути и секунди, а няма символ за „Градус”.
• В последните варианти на PC този недостатък е избегнат.
• Съществено предимство на кода е възможността за осемелементно разширение, при което седемелементната част остава неизменна.

Сходни статии:

1. Основни видове типове данни Типът на данните е математическа и информационна структура. Той е основно свойство на данните. Всеки тип определя допустимо множество от стойностни на съответните данни и операции, които могат да се...