Информационни технологии & Интернет

В развитието на световната икономика  и политика продължава да доминира и да се запазва тенденцията на транснационализация в съвкупната обществена, а още по-силно изразена,  в икономическата дейност. Световното стопанство, глобализирано по своите мащаби, тотално се подчини на принципите на пазарните отношения, на обективните закономерности на международното разделение на труда и интернационализацията на производството и капитала. Постепенно се появиха и утвърдиха транснационални корпорации от нов тип. Това са качествено нови ТНК, които разпределиха световните пазари, внедриха нови информационни технологии за координиране и тотален контрол на дейността, гъвкава организация и адаптивност на отделните корпоративни структури, единна международна система на управление, интегрирана в общата мрежа на другите ТНК и силно икономическо и политическо влияние върху държавите, в които действат.

Вследствие на новата силна вълна на централизация на капитала създава още по-едри обединения. Тези обединения разполагат с филиали в различни страни по света, с мощни научноизследователски и развойни звена. Известната английска фармацевтична корпорация “Клаксо” се сля с “Уелкъм”. В средата на януари 2000г. бе обявено обединението на “Клаксо Уелкъм” със “Смит Клайн Бийчъм”. Новото обединение, което ще контролира 7.5% от световния пазар на медикаменти, ще разполага с около 4млрд. долара за научноизследователска и развойна дейност. Едрите корпорации, разположени в промишлено развитите държави, които при съвременната вълна от сливания и поглъщания стават още по-големи (мегакорпорации), при либерализация на пазарите ще получат огромни предимства в сравнение с компаниите от по-изостаналите и по-слабите страни.

ТНК предпочитат да разширяват производството във филиалите си  в развиващите се страни, да преместват в тях трудоемки производства, за да използват евтина работна ръка и ниски разходи по социалното осигуряване.
В началото на новия век в света практически е формирана и действа такава международна система, в която ТНК контролират половината от световното промишлено производство, над 60%  от външната търговия, 80% от патентите и лицензите на нова техника, технологии и “ноу-хау”. Особено фрапиращ  е контролът  в информационните технологии. На практика две- три компании контролират цялата международна мрежа на телекомуникациите Икономическата мощ на най-големите транснационални корпорации е съизмерима с тази на редица държави и това им позволява често да не преговарят с тях, а да диктуват своите условия.

В света действат около 40 хиляди ТНК с филиали в 150 страни. Ядрото на цялата тази система са около 500 ТНК, притежаващи практически неограничена икономическа власт. По икономическа и финансова мощ малко страни в света могат да се мерят с такива гиганти като Ройал-Датч-шел, Ексон , IBM, Дженерал Мотърс, Хитачи и т. н.
В последните десетилетия се появи и нов финансово-икономически “субект” в лицето на институционализиращия се транснационален капитал, т. е. глобалните количествени икономически натрупвания прераснаха в ново качество – транснационалният капитал създаде самостоятелни структури и механизми на действие. Премествайки се безпрепятствено в съвременното икономическо пространство, той практически е извън контрола на националните държави.

Търсейки най-доходно приложение, транснационалният капитал в по-голямата си част се проявява като спекулативен. Ето защо не случайно на фондовите борси спекулативните сделки нарастват лавинообразно. По оценки на “Харвард бизнес ревю” на всеки долар, обръщащ се в реалния сектор на световната икономика, се падат 50 долара във финансовия сектор. Общият обем на вторичният пазар на ценни книжа доближава 100 трилиона долара, а годишния оборот на финансовите транзакции достигна астрономическите 500 трилиона долара. Като се отчете, че обединеният фонд на 23-те най-развити страни съставлява около 500 млрд. долара, става ясно, че дори тези държави не биха могли да отделят средства, съпоставими с оборотите на финансовите пазари, за борба със спекулативните операции. Следователно на този етап в света няма реална сила и действени механизми, които да са способни да се противопоставят на транснационалния капитал. Ако някои държави биха могли с по-строг финансов контрол да регулират до известна степен паритета на своята национална валута, то в условията на глобализиращата се световна икономика, постепенно ликвидираща националните бариери, транснационалният капитал е в състояние, ако има интерес и реши, да разруши финансовите пазари практически на всяка държава. Новият век стартира с качествено различна конюнктура. Отделната държава вече не притежава достатъчно мощ за финансови интервенции срещу движението на спекулативния капитал. Според френския икономист Велтс преместването на 1-2% от паричната маса, намираща се в частния сектор е в състояние да измени паритета на всеки две национални валути.

Това дава възможност на транснационалните корпорации, много често да разглеждат обемните валутни операции като най-изгоден източник на печалба, т. е. да действат по подобие на индивидуалните борсови спекуланти, но за разлика от тях много по-съгласувано и мощно. Затова интегрираната международна търговско-финансова система измества националните държави като второстепенен международен субект.
Съвременните държави не са в състояние да се справят самостоятелно и с кризите, стимулирани от транснационалния капитал, поради техния глобален мащаб. Световната икономика практически е изгубила своята управляемост на национално ниво. Това изведе на преден план по-активната намеса на съществуващите международни финансови институции в качеството им  на своеобразно “световно правителство”. Тъй като и те самите до голяма степен са зависими от транснационалния капитал, “периферните” държави, първоначално икономически, а след това и политически, постепенно попадат в зависимост от транснационалния капитал, но под друга форма.
Глобализиращият се транснационален капитал претърпява и друга метаморфоза – формира транснационалната информационно-финансова олигархия, базираща се на глобалните информационно-финансови мрежи, преследваща световно лидерство чрез информационните и финансовите пазари. В тази връзка се появи и един нов феномен в световната икономика – крупните мегаполиси като Ню Йорк, Чикаго, Лондон, Токио и т. н. стават идеална среда и важна база за тази олигархия.

За кратко време по мащабите на своята икономическа и преди всичко финансова мощ те стават съизмерими с отделни държави. Това ги превърна дори в относително самостоятелен политически субект с нескрити амбиции да влияят върху световното развитие. Пример за мощта на транснационалните корпорации е, това че 30 държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в които живее малко повече от 10% от населението на Земята (така нареченият “златен милиард”), владеят 2/3 от световната икономика, международната банкова система, контролират световните комуникации и най-новите технологии. Ако тази тенденция продължава (а в това може да не се съмняваме), то глобализацията още в близко бъдеще ще доведе до ситуация, когато именно ТНК от САЩ, Западна Европа и Япония, заедно със съответните правителства, ще господстват в световната икономика, търговията и финансите, а оттам и в други сфери на международните отношения.
Транснационалният капитал по силата на редица обективни закономерности, разширявайки своята финансово-икономическа власт, търси поле за по-широка изява и в областта на политиката и идеологията. Той отчита, че неговото противоборство с националните държави е своеобразно двувластие в състояние на крехко динамично равновесие. Борбата за надмощие между тези два основни световни субекта има диалектически характер и богато разнообразие от форми. Много често тя е поляризирана – от конструктивно и взаимоизгодно сътрудничество до пряко противопоставяне. Развитите страни активно стоят зад своите ТНК, които в  изгодна за тях форма им осигуряват нужното икономическо и политическо влияние. Разбираемо по-сложни са отношенията на транснационалните корпорации с “периферните” държави. Именно противоречивите интереси в отношенията между тях са в основата на тези подводни камъни, които по всяка вероятност ще формират една възможна алтернатива на глобализиращите се световни обществени отношения.
Главните и най-много мобилни ресурси на световния пазар се явят интелекта и финансите по отношение на които пазарът се показва като институт за разкриване на инфлация и очаквания. Капитализацията на световния фондов пазар през 1999г. съставлява 25 трилиона долара в положителната динамика на ръста на пазара от страна на Уол –Стрийт, доведе до това, че 50% от дадената капитализация се пада на САЩ. Равнището на Япония се е съкратило на 11% (1990 – 40%). Движеща сила за експанзията на фондовия пазар на САЩ се проявяват високотехнологичните (информационните) отрасли.

Тяхната капитализация през 1999г. съставлява 2.7 трилиона щатски долара (25% от общата капитализация на фондовите пазари). Капитализацията на тези отрасли на фондовите пазари на Великобритания-18%, Швеция-14%, Германия-11% и на Япония-8%. Лидер на пазарната капитализация се явява компанията “Microsoft” – 500млрд. долара. Пазарната капитализация в Китай е 25% от БВП, а броя на акционерите-5млн. На световния пазар се наблюдава възраждане на “Испаниадата”, спяща 400г. от своя връх. Испанската империя започва да набира сила чрез специфичните испано-езични ТНК, потенциално които служат на почти 400млн. испано-езично население на 3 континента. Бързо е проникването на пазара на Латинска Америка на такива испански ТНК като “Telefonica”, “Repsol”, и банка “Benco Santander Central Hispano”. За последните 5г. съществено се изменя формата на корпоративните финанси: корпорациите извършват обмен на своите акции (често пъти изкупват) на задължително плащане. Акция-ценна форма на финансиране, т. к. дохода от тях е само по себе си плащане от печалбата след облагането с данъци. Но те са свързани с повишен риск-в случай на ликвидация на компанията реда за плащане на собствениците на акции е последен. Дълговите книжа, напротив са свързани с по-малък риск и обезпечават фиксирано плащане преди облагането с данъци. Дивидентите от акции от наукоемки компании силно се колебаят или са нищожно малки. Например акциите на “Microsoft” не носят никакъв, но акциите на “Lucent”(оборудване на интернет) дават доход по малко от 0.1% . В средата са британските акции, носещи 2.5%, за САЩ този показател е 1.3%, за Япония-0.7% и показателите за доходност непрекъснато спадат.  Към задължителното плащане преди всичко преминават компании с високодоходни акции. Доходността на дълговите облигации (за 10-30г.) съставлява 7-9%, което е от 1-3% по-висока доходност от ДЦК.

Кредитният рейтинг на водещите компании е близък до правителствения. Затова е естествено съкращаването на пазара на държавни облигации, предлагането на които се съкращава, а доходността им също намалява. Ако в началото на 1999г. бумът на акциите на Интернет – компаниите се оказваше развлекателен за потребителите на компаниите “Amazon”, “Yahoo”, “ AOL”, то сега интересът се подкрепя от сферата на сериозния бизнес транснационални корпорации и различните търговско-промишлени компании, предаващи на електронната функция на бизнеса ( или на нейни части) евтина субподредба (аутсорсинг). Аутсорсингувите компании започват да заемат доминиращо положение в Интернет-бизнеса. Появяват се ASP компании.

Като световна тенденция започва да осъществява преход от модел на компания, която притежава всички основни функции, към модел на виртуална компания, която се занимава само с взаимоотношенията с клиентите и развитието на продукта. Движеща сила тук се явява транснационалния клас и формирането на синергитична логистика за реструктурирането на ТНК насочена за осъществяване сглобяването на всеки автомобил например в съответствие с желанието на клиента. ТНК с помощта на съвършените информационни технологии започнаха да формират необходимите им очаквания: подготвят пазара, манипулират в необходимото направление потребителя, формират неговия вкус и фактически го лишават от суверенитет – един от основните критерии на неокласическия пазар. Възниква конкуренция на очакванията. Световния пазар на глобалната икономика става фактически пазар за формиране на очакванията – пазар където купувачът е манипулиран от технологията.

Няма сходни статии.