Приложение на ултразвука
Ултразвукът има приложение в на процесите на обмяна на веществата и локалното нагряване на тъканите под действие на ултразвук се използват за терапевтични цели.
В ултразвуковата хирургия се използва медицината и в промишлеността. В медицината ултразвукът се използва за диагностика, терапевтика и хирургично лечение. Способността на ултразвука без съществено поглъщане да преминава през меките тъкани на организма и да се отразява от нееднородности се използва за диагностика на вътрешни органи.
Микро масаж на тъканите, активиране за разрушаване на тъкани, тумори, камъни в бъбреците и т.н., за съединяване или безболезнено пробиване на отвори в костта и т.н.
Типичните диагностични ултразвукови скенери работят в честотния диапазон от 2 до 13 мегахерца. По-мощни ултразвукови източници могат да затоплят локално определени тъкани и това намира приложение във физиотерапията и лечението на рака. Фокусирани ултразвукови източници могат да бъдат използвани за разбиване на камъни в бъбреците или за лекуване на перде на окото.
Преобразувайки звуковите трептения в електрични, а електричните в светлинни, е възможно да се видят едни или други обекти в непрозрачната среда. На този принцип се основават и микроскопи с висока контрастност, използвани в биологията.
В промишлеността ултразвукът се използва широко за регистриране и оценка на различни дефекти и нееднородности в изделията. Метода се прилага основно при много отговорни изделия, поради високата си себестойност. Той е един от основните методи, прилагани в конвенционалния безразрушителен контрол наред с радиографията, магнитно-парховите методи, методите с проникващи течности и метода с вихрови токове. Честотите на улразвуковите вълни, които се използват са най-често от порядъка на 1-20 мегахерца.
Ултразвуковото заваряване на фасонни части от термопластични пластмаси е особено разпространено.То предлага икономически предимства в сравнение с залепването или спрямо ВЧ-заваряване при голям брой дребни детайли.Чрез ултразвуковото заваряване могат да се свързват материали за които ВЧ-заваряване и други методи не са допустими.
За ултразвуково (supersonic) почистване се използва ултразвук с честота 20-40 килохерца – в бижутерията, оптиката, за почистване на часовници, зъболекарски и хирургични инструменти и на промишлени части.
Системи с ултразвуков генератор/високоговорител се продават с твърдението, че пропъждат гризачи и насекоми, но няма научни доказателства, че тези устройства наистина работят.
На принципа на отражението на ултразвукови импулси се основава работата на ехолога.
Ехологът е навигационен уред за измерване дълбочини на водни басейни, проучване на релефа на дъното и т.н. с помощта на ултразвукови ехо – сигнали.
Главната особеност на ултразвуковите вълни е тяхната висока честота (следователно малка дължина на вълната), която позволява да бъдат излъчени във вид на тесен сноп от лъчи и тяхното разпространение да се разглежда по методите на геометричната оптика. Това позволява ултразвукът да се използва за научни изследвания. По характера на разпространението и поглъщането му в газовете, течността и твърдите тела може да се получи ценна информация за свойствата и строежа на веществата.
Предназначение на ултразвуковите вани за почистване на различни по вид малки детайли, пръстени, гривни, други произведения на ювелирното изкуство, очила, лещи, различни други оптични изделия, зъболекарски дребен инструментариум. За получаване на отлични резултати, е добре при почистване да се използват съответните миещи разтвори за различните видове детайли. Ултразвуковата почистваща вана може да бъде използвана и за различни ултразвукови сонохимични процеси, като смесване, деаериране и др. Ваничката може да бъде снабдена с вътрешен таймер, който може да я изключва ако бъде забравена да работи по-дълго време.
Сходни статии:
- Звук и ултразвук Звукът е трептенето на материя, възприемано чрез слуха. Обикновено чуваме трептения, които се предават по въздуха, но звукът също се предава и през газове, течности и твърди тела. Той не...
- Развитие и приложение на мрежите в индустриалните предприятия автори: Димитър Дамянов, Стефанка Петрова Въведение в развитието на индустриалните мрежи В началото на 20-ти век системите за управление на процесите и производствените системи са се изграждали главно на основата...