Информационни технологии & Интернет

Производството на сглобени изделия е втората заключителна фаза в общия процес на изработване на готовите изделия. Заедно с производството на заготовки и детайли тя влияе върху качеството на продукцията и сроковете за нейното изработване. Двете фази са взаимо свързани. В някои случаи дообработването на детайлите продължава и сглобяването. Колкото по-съвременна е конструкцията, толкова двете фази са по-разграничени. За това сглобяването често започва след като са готови напълно всички детайли.

Основна задача на сглобяването е съединяването на предварително готови детайли и комплекити в изделия, които отговарят на определени технико-експолатационни изисквания при най-малък разход на труд, материали и енергия. Сглобяването е един от най-трудо поглащаемите процеси в машиностроенето.

При сглобяването се използват следните основни понятия:
Детайл – изделие изработено от еднороден по наименование и марка материал без да е приложена операцията сглобяване.
Сглобено изделие – съставните части на което подлежат на съединяване в предприятието производител чрез операцията „сглобяване”

Сглобеното изделие се състои от следните детайли и възли:

• Възел – елемент на сглобеното изделие, който представлява елемент на два или повече детайла – независимо от вида и характера на връзката между тях.
• Възлите биват: Група възли – които влизат непосредствено в сглобеното изделие; Подгрупа възли – участват в сглобяването като елемент на групата.
• Детайлите се делят на три групи: базов детайл – основния детайл с който започва сглобяването; базова група – основаната група с която започва сглобяването; базова подгрупа – основната група с която започва сглобяването на подгрупата

Колкото повече са отделните самостоятелни за сглобяване единици в едно изделие толкова по-технологично е неговото сглобяване.
Разработването на технологичния процес сглобяване обхваща следните основни етапи:

• анализ на сглобяемото изделие и обема на производствената програма
• разработване на технология на сглобяването и определяне на необходимите машини, приспособления, инструменти и други
• проектиране на организацията на сглобяването
• нормиране на труда и определяне на себестойноста на изделието

Разработване на технологията на сглобяването може да се оформи във вид на описателна технология или технологична схема на сглобяването, която показва графично реда на неговото извършване.
Видът на съединението е един от факторите определящи избора на метода на сглобяването, избора на инструментите и машините и начина за контрол. В зависимост от свободата на предвижване на детайлите един спрямо друг, съединенията биват – подвижни и неподвижни, а в зависимост от възможноста за разглобване са разглобяеми и неразглобяеми. При комбиниране се получават следните видове съединения: повижни разглобяеми, подвижни неразглобяеми, неподвижни разглобяеми и неподвижни неразглобяеми. Това са съединенията получени чрез:

• Подвижни разглобяеми – детайлите са събрани чрез подвижни сглобки и могат да се разглобяват
• Подвижни неразглобяеми – немогат да се разглобяват без опастност от повреда
• Неподвижни разглобяеми – сглобени чрез преходни сглобки или винтови връзки
• Неподвижни неразглобят – не могат да се разглобят без пълно или частично разрушаване на детайлите

В практиката се прилагат следните принципи сглобяване:

1. Пълна взаимозаменяемост на сглобяваните детайли – прилага се в едросерейното и масовото производство, извършва се без допълнителна обработка на сглобяваните детайли, възможна е пълна автоматизация на сглобяването
2. Непълна взаимозаменяемост – икономичски изгодно при серейното производство. Характеризира се с евтина обработка
3. Групова взаимозаменяемост – позволява да се постигне голяма точност на сглобката
4. Сглобяване с индивидуално напасване на детайлите – използва се главно при единичното производсто.

Характеризира се с извършване на допълнителни дообработки на детайлите с цел постигане на необходимата точност. Операциите се изпълняват ръчно и производителноста е ниска,

При сглобяването технологичния процес се разделя на следните операции:

• подготвителни
• присъединителни
• регулиращи и контролно-изпитващи
• довършителни

1. При технологичните процеси чрез топлинно въздействие се постига изменение на размерите на сглобяваните детайли.

1.1. Съединяване чрез заваряване – заваряването е технологичен процес на свързване на отделни детайли в неподвижни неразглобяеми съединения. Изпозващ се широко в машиностроенето и строителството за изработване на големи метални конструкции. Осигурява високо качество и надежност на съединението, икономия на метал, висока производителност и ниска себестойност на изделието. Неразглобяемото съединение получено чрез заваряване е изградено върху основата на силите на сцеплени които действат между атомите на мястото на заваряване. В зависимост от условията на които възникват тези сили – заваряването бива:

• заваряване в течно състояние
• заваряване в твърдо състояние

Заваряването в течно състояние се осъществява чрез топлинна енергия, която осигурява стопяването на материала в мястото на съединяването. Зоната на разстопения материал се нарича заварачна вана.

В зависимост от вида на топлинния източник който осигурява енергията за разстопяване на метала, заваряването в течно състояние бива: електродъгово, електрошлаково и газо-кислородно

Според използваната защита на заваръчната вана от вредното действие на атмосферните газове се използват следните базови технологии на електродъгово заваряване:

• заваряване с газо-шлакова защита
• заваряване под флюс
• заваряване в защитна газова среда

Заваряване в твърдо състояние се извършва чрез механично въздействие (натискт) който се съчетава с топлинно активране на атомите намиращи  се по контактуващите повърхнини. При този процес топлината не разстопява метала а спомага за пременаване в пластично състояние. Най-често прилагани базови технологии са:

• електроконтактно заваряване
• фрикционно заваряване
• ултразвукова заваряване
• дифузно заваряване

Електроконтактното заваряване бива: челно, точково и ролково. При него се работи с голяма сила на тока и ниско напрежение.
При фрикционното заваряване се използва топлината която се отделя при триенето на съединяваните повърхнини на детайлите, след което те се притискат с определена сила.

1.2. Съединяване чрез спояване.

Спояването е процес на съединяване на детайли чрез помоща на допълнително стопен метал (припой).

Има меки и твърди припои, спояването с твърд припой се извършва по няколко начина – подготвените детайли прекрипени помежду си се потапят във вана с припоя;
припоят във вид на жичка или пластинка се поставя между детайлите, които се потапят в солна вана за разстопяване на припоя.
- спояване с мек припой, става посредством нагряване с поялници, газово горелки или чрез потапяне във ваня със разстопен припой.

1.3. Съединяване чрез нагряване или охлаждане на присъединяваните повърхнини

Същноста на този начин на съединяване се състои в изменението на размерите на присъединяваните повърхнени чрез нагряване или охлаждане. То може да се извърши по три начина:
-    чрез нагряване на обхващащия детайл
-    чрез охлаждане на обвхващащия на детайл
-    чрез комбиниране на двата начина

2. Технологични процеси на сглобяване чрез механично въздействие – при тези процеси използват външни механични сили указващи натиск, удър и завиване.

2.1. Съединяване чрез завиване
Съединяването на детайлите става чрез самозадържаща резба, делът на резбовите съединения е значително най-голям. Техническите средства използвани за завивани нарезбови съединения биват – ръчни и механизирани. Към ръчните спадат, различни по форма и размери отвертки и ключове. Механизираните се делят не едно- и много- вретенни, стационарни и преносими, автоматизирани.

2.2. Сглобявне чрез нитоване – чрез него се получават неподдвижни съединения с гарантирана якост и хермитичност. Прилага се за детайли от листов материал. Нитоването бива горещо и студено. Технологичния процес горещо нитова обхваща следните операции: пробиване на отвори за нитовете, нагряване на нитовете до около 1000 градуса по целзии, поставяне на нитовете в отворите и занитване.
Студеното нитоване се прилага за стоманени нитове с малък диаметър и за нитове за медни и алумиениеви сплави.

2.3. Съединяване чрез заприсоване – извършва се чрез удар или натиск. Извършва се с преси от ръчни, винтови до хидравлични.

Технологични процеси на сглобяване чрез химично въздействие  -  реализира се посредство свързващи материали които след протичане на химична реакция създават неподвижна връзка между сглобените детайли

3.1. Съединяване чрез залепване – осигурява висока плътност между свързаните детайли, не се получава вътрешни напрежения и структурни промени. Лепилния слой служи като изолационна преграда и служи против корозия. Допринася за затихване на трептенията, а получените съединения са по-евтини и по-леки.

Сходни статии:

1. Автоматизирани системи за управление на технологични процеси автор: Гергана Андонова Иванова специалност: Компютърни интегрирани системи за управление Система – множество от елементи, намиращи се в определени отношения и връзки помежду си и образуващи едно цяло. Днес понятието...
2. Технологични аспекти при създаването на мултимедийна презентация от началния учител автор: Донка Тодорова Христова начален учител, ОУ „Христо Смирненски”  гр. Карнобат тел. 0559/22977, 0886547602, e-mail: donni20@abv.bg Статията акцентира на предварителните условия, на които трябва да отговаря подготовката на един начален...
3. Приложение на ултразвука Ултразвукът има приложение в на процесите на обмяна на веществата и локалното нагряване на тъканите под действие на ултразвук се използват за терапевтични цели. В ултразвуковата хирургия се използва медицината...
4. Методи и операционни блокове за преобразуване на числа от десетична в двоична бройна система 1. Цел на упражнението: Целта на упражнението е, работейки с програмните модели на операционните блокове за преобразуване на цели и дробни числа от десетична в двоична бройна система, студентите да...
5. Методи на достъп до преносната среда в компютърните мрежи При мрежите по подобен начин се нуждаем от метод за контрол на достъпа до преносната среда. С различните мрежови архитектури и топологии се асоциират няколко различни метода за достъп. По-долу...