Информационни технологии & Интернет

Операционните системи могат да бъдат класифицирани в зависимост от базовата технология (UNIX-подобни или Windows-подобни), типа на лиценза (платен или свободен), развива ли се в настоящо време (остарели - DOS или NextStep или съвременни GNU Linux и Windows), за работни станции (DOS, Apple), или за сървъри (AIX), ОС за работа в реално време и вградени ОС (VxWorks,QNX), PDA, или специализирани (за управление на производства, обучение, и т. н.).
Ранни, исторически значими:
• CTSS (The Compatible TimeShare System, разработена в MIT — Масачусетския Технологически Институт)
• Incompatible_Timesharing_System (The Incompatible Timeshare System, разработена е в MIT за сървърите DEC 10 / 20)
• операционна система THE (разработена е от Едсгером Дейкстрой и други)
• MULTICS (проект на Bell Labs, GE, и MIT)
• Master programme разработена за Leo Computers, Leo III в 1962.
Ранни, монополни (патентовани):
• Apple Computer (ранни версии се намират в ROM заедно с интерпретатора на езика Integer BASIC, следващите версии са комплектовани с Microsoft BASIC)
• Business Operating System (BOS) — крос-платформена, основана на командни редове.
• Commodore PET, Commodore 64, и Commodore VIC-20.
• Първите ОС за IBM-PC (UCSD p-System, CP M-86, PC-DOS).
• Sinclair Micro и QX, и подобни.
• TRS-DOS, ROM OS (подобрен интерпретатор на Microsoft BASIC с поддържка на файлова система).
• TI99-4.
• FLEX от Technical Systems Consultants за микрокомпютри, построени на Motorola 6800 и 6809: SWTPC, Tano, Smoke Signal Broadcasting, Gimix и други.
• HDOS — Heath DOS за микрокомпютри.
• Cray Operating System за суперкомпютри Cray Research Inc.
Монополни (патентовани):
• Acorn
• Arthur
• ARX
• RISC OS
• RISCiX
• Amiga
• AmigaOS
• MorphOS
• Atari ST
• TOS
• MultiTOS
• MiNT
• Apple Macintosh
• Apple DOS
• A UX
• ProDOS
• GS OS
• Mac OS
• Mac OS X
• Apple Darwin
• Be
• BeOS
• BeIA
• Zeta
• Novell
• Netware 3.x, в това число Netware v3.12
• Netware 4.x
• Netware 5.x
• Netware 6.x
• DEC Compaq HP
• AIS
• OS-8
• ITS (за PDP-6 и PDP-10)
• TOPS-10 (за PDP-10)
• TOPS-20 (за PDP-10)
• WAITS
• TENEX (от BBN)
• RSTS E (работи на няколко типа машини, но основно за PDP-11)
• RSX-11 (многоползвателска, многозадачна ОС за PDP-11s)
• RT-11 (едноползвателска за PDP-11)
• VMS (от DEC за серията компютери VAX, по-късно преименувана в OpenVMS)
• HP-UX от HP
• OSF 1 (от DEC; два пъти преименувана, в началото в Digital UNIX, а после в Tru64 UNIX)
• IBM
• IBSYS
• OS 2
o OS 2 v1.0 Пусната през декември 1987, OS 2 1.00 е първата операционна система с вграден многозадачен режим на i80286.
o OS 2 v1.10SE През октомври 1988 година излиза OS 2 версия 1.10SE (Standard Edition).
o OS 2 v1.10EE 1989г.
o OS 2 v1.20 1989г. Ноемврийската версия OS 2 1.20 (SE и EE) е с подобрен Presentation Manager.
o OS 2 v1.30 1991г. Също SE и EE).
o OS 2 v2.00 Есента на 1992 година. Това е първата OS 2 система, изискваща процесора i386 да е в защитен режим.
o OS 2 v2.10 Май 1993 година. За намаляване цената на своите продукти в края на 1993 година IBM пуска версията OS 2. Версията 2.11 не съдържа подсистемата Win-OS 2 и се инсталира върху Windows 3.1.
o OS 2 v3.0 «Warp» и «Warp Connect» През 1994 година е дебюта на OS 2 Warp3.
o OS 2 v4.0 «Merlin» Септември 1996 година.
o OS 2 Warp 4.5 Server for E-business «Aurora» През април 1999г-на на пазара е представен новия продукт IBM OS 2 Warp4.5 Server for E-business (Aurora). Следващите обновления получават имената CP1 и CP2 (Convenience Package), базирани на Aurora.
o FreeOS Първият проект за създаване на свободно разпространяема OS 2.
o osFree TPE През декември 1999 година започва работата над osFree TPE, свободно разпространяем аналог на OS 2 на базата на изходния код OS 2 v4.0 «Merlin».
o osFree През 2000 година започва разработката на свободно разпространявания аналог OS 2 на основата на L4:Pistachio
o eComStation 1.x
• AIX (разновидност на Unix)
• AIX RT
• AIX 6000
• AIX PC
• AIX ESA
• AIX 370
• AIX 5L
• OS 400
• VM CMS
• DOS 360
• DOS VSE
• OS 360 (първата ОС, разработена за архитектурата на System 360)
• MFT (по-късно се казва OV VS1)
• MVT (по-късно се казва OV VS2)
• SVS
• MVS (следващата разновидност е MVT)
• TPF
• ALCS
• OS 390
• z OS, версия за IBM OS 390
• z VM
• z VSE
• Basic Operating System (първата ОС, реализирана за архитектура на System 360)
• PC-DOS OEM-версия MS-DOS, впоследствие доработена самостоятелно.
• ОС ЕС ЭВМ серия не-IBM’ска, но с IBM-съвместими операциони системи.
• ICT ICL
• GEORGE
• VME
• DME
• TME

Microsoft

• MSX-DOS
• MS-DOS
• Microsoft Windows
o Windows 1.0
o Windows 2.0 (за 80286)
o Windows 3.0 първата версия с комерсиален успех
o Windows 3.1
o Windows 3.11
o Windows 95
o Windows 98
o Windows Me
o Windows NT (основна мрежова версия)
o Windows NT 3.5
o Windows NT 4.0
o Windows 2000 (това е Windows NT v5.0)
o Windows XP (основана е на Win2K; версиите са: Home, Professional, Embedded, Tablet PC Edition, Media Center Edition)
o Windows Server 2003
o Windows Vista
o Windows Vista Server 2008
o Windows Home Server
• Xenix (лицензирана версия на Unix)
• Windows CE (compact edition — компактна редакция, за настолни компютри.
• Pocket PC, Windows Mobile — съвременни версии за джобни компютри.
Strawberry Development Group.
• EROS
• CapROS
Sun Microsystems
• SunOS, Unix-подобна
• Solaris, Unix-подобна, основана на SunOS 4.x (Solaris 1.x) и SunOS 5.x (Solaris 2.x, 7 и други по-стари)
• Java Desktop System

Други монополни (патентовани) Unix-подобни и други POSIX-съвместими ОС

• Aegis OS (Apollo Computer)
• Cromix (Unix-емулираща OS от Cromemco)
• Coherent (Емулираща Unix ОС от Mark Williams Co. за персонални компютери)
• DNIX
• Dynix
• Idris
• IRIX от SGI
• NeXTSTEP
• OPENSTEP
• OS-9 Unix-подобна на RTOS. (Емулираща Unix ОС от Microware за процесора Motorola 6809)
o OS-9 68k (Емулираща Unix ОС от Microware за процесора Motorola 680×0; създадена от OS-9)
o OS-9000 (портативна емулация на Unix от Microware; предназначена за Intel x86)
• Plan 9 (мрежова ОС, разработена от Bell Labs Computer Research)
• Inferno (мрежова ОС, разработена от Bell Labs Computer Research)
• QNX (POSIX, микроядерна операциона система; използва се основно в системи работещи в реално време)
• Rhapsody
• RiscOS
• SCO UNIX (от Santa Cruz Operation, купена от компанията Caldera, по-късно преименувана в SCO)
• System V (реализация AT&T Unix). Фактически това е последния «чист» UNIX. Всички останали за казват обикновенно UNIX подобни.
• UNIflex (Емулираща Unix ОС от TSC за DMA-съвместими, Motorola 6809 с разширена адресация; например, SWTPC, GIMIX, …)
• Ultrix (първата версия Unix за VAX и PDP-11 от DEC, основана на BSD)
• UniCOS
• Venix

Свободни

Open Source Unix-подобни
• BSD (Berkeley Software Distribution, реализация на Unix за DEC VAX)
o 386BSD (един от open source вариации на BSD)
o FreeBSD (един от open source вариации на BSD)
o OpenBSD (един от open source вариации на BSD)
o NetBSD (о един от open source вариации на BSD)
o DragonFly BSD (един от open source вариации на BSD)
o PC-BSD (един от open source вариации на BSD)
o Midnight BSD (един от open source вариации на BSD)
• GNU Hurd (ОС, реализирана като набор сървъри работещи с микроядрото Mach)
o Hurd L4 (ОС, реализирана като набор сървъри работещи с микроядрото L4)
• GNU Linux
o Linux (най-популярното свободно Unix-подобно ядро)
o Cosmoe (основана на ядрото на «Linux», подобна е на BeOS)
• OpenSolaris (проект с открит код на Solaris)
• Plan 9 (разпределена ОС, разработена от Bell Labs)
o Plan B (разпределена ОС, произхожда от Plan 9)
o Off++ (разпределена ОС, произхожда от Plan 9)
• Inferno (виртуална ОС, разработена Bell Labs)
• SSS-PC (разработена в Токийския Университет)

Сходни статии:

1. Защита на Windows Vista. Защитани механизми на операционни системи. Базови технологии за безопасност, използвани в операционните системи Идентификация и аутефикация Достъп до обектите на операционната система Одит и откриване на опитите за проникване в системата за защита Система Kerberos...
2. Операционни системи, процесори, компютри и оперативна памет Операционната система е сложна програмна система (съвкупност от програми), която служи като интерфейс (посредник, начин на връзка) както между потребителя и хардуера на компютъра, така и между приложните програми и...